Той си мисли че аз съм никоя.Нима за него не бях запраха онзи ден.В край на сметка той да ме отблъсна какво спечели,загуби мен.Защото без мен я няма любовта,така както я няма и тревогата.Той не спря за мисли пак за мен,но аз го бях преодоляла в този ден.
Нима сега сълза да пада от очине ми щом кажа аз това,пред него никога няма да го споделя.

Пепи, докато мислите ти са заети с него и какво се е случило , съжалявам за грубата истина, но той не те е изгубил. и не си ги преодоляла. за да се случи е нужно да насочиш вниманието си в друга посока и да не мислиш за неща свързани с него. дори небива да мислиш че той не съществува за теб , защото и тази мисъл е свързана с него. трудно е да кажа просто го игнорирай , няма просто в игнорирането! трудно е да загърбиш един период в живота си през който си се чувствала обичана и щастлива, но опитай ! ангажирай мислите си с нещо, може да е книга, идея за осъществяване, работа, грижа за някого, каквото и да е просто мисълта ти да няма време да се връща към него.

Почти още малко и си свободна.Успех.